Методология на оценяването

Методологията може да се разглежда като система, която включва принципи, подходи и методи за бизнес-оценяване, обвързани по определен начин.

В практиката няма изградена единна класификация от основните принципи на процеса на оценяване. Най-общо могат да се дефинират следните принципи:

1.      целенасоченост – оценката трябва да е съобразена с мотивите и стратегическите цели на предприятието. Изключва се самоцелната оценка, т.е оценка заради самата оценка.

2.      Правдивост –справедлива по отношение на продавача и купувача, т.е. този принцип може да се разложи на следните подпринципи:

-          Безпристрастност;

-          прецизност;

-          аргументираност;

-          коректност;

-          професионалност.

3.      уникалност – Всеки обект е съвкупност от множество характеристики. Това предполага, че няма и не може да има два напълно идентични обекта. Следователно всяка оценка трябва да отчита всички характеристики, т.е да бъде строго индивидуална.

4.      Относителност – Оценката представлява моментна “снимка” на обекта. Следователно следва да се отчита влиянието на времевия характер на оценката.

5.      Опростеност и ефикасност – Това са два обвързани принципа. Оценката трябва да бъде действена, т.е. да може да се приложи в практиката. Но условие за това е нейното простота, поради комплексния и сложен характер на обекта за оценяване.

5.3.Подходи при бизнес-оценяването

При бизнес-оценяването, практиката е обособила четири основни подхода:

1.      Инвестиционен подход (актуализирана оценка);

2.      Пазарен подход (борсова оценка);

3.      Балансово-счетоводен подход (стойностна оценка);

4.      Синтетичен подход (смесена оценка).

На основата на тези подходи са разработени и методите за оценка на цели предприятия.

6.Методи за оценка

6.1.Балансово-счетоводни методи

При тях стойността на обекта се определя като разлика между сумата на всички активи в даден момент и оценка на задълженията. Тези методи са приложими при следните условия:

-          няма печалба в предходния период;

-          фирмата е зависима от международните условия;

-          фирмата няма стабилни клиенти;

-          в бранша се влиза лесно и др.

Има три фактора, които влияят върху стойността:

·         инфлация – измерва се с нормата на увеличение на ценовия индекс. По този начин историческите разходи не съответстват на промените в потребителската сила на валутата.

·         стареене – трудно се установява физическото остаряване и е много сложно премахването на моралното остаряване.

·         Структура на актива – структурата на баланса може да не покаже някои статии в реалния им размер. Такъв пример в практиката са увеличените задължения на “Кремиковци”АД с близо 300 млн. лв. Над тези по баланса при продажбата.

Към тази група се включват следните единични методи:

1.      Метод на чистата (балансова) стойност;

2.      Метод на ликвидационна та стойност.

3.      Метод на лихвените фактори

В практиката тези методи защитават интересите на продавача, т.е. получава се по-висока стойност от реалната.

6.2. Инвестиционни методи

При тях се изхожда от основния постулат, че покупката на предприятие е инвестиция, от която се очаква получаването на бъдещи парични доходи (потоци). В част от литературата се посочват някои характерни условия за приложение:

-          има печалба за бъдещ период;

-          има стабилна клиентела;

-          има ясни продукти, услуги и др.

При получаването на инвестиционната стойност може да се анализират следните фактори, които влияят върху реалната стойност:

·         продажби (практическо развитие на фирмата и отрасъла) – може да се допусне грешка при позициониране на фирмата, както и разположението на нейните продукти по графиката на жизнения цикъл.

·         инфлационен индекс – при изчисляване на паричните потоци може да не се отрази точно инфлацията поради непредсказуеми и/или пренебрегнати социално-икономически събития.

В тази група могат да се отбележат следните методи:

1.      Метод на капитализиране на бъдеща печалба;

2.      Метод на капитализиране на свръхпечалбата (съкратена гутуил-рента);

3.      Метод на капитализиране на бъдещи доходи.

При използуването му трябва да се има предвид, че тези методи защитават интересите на купувача, поради факта, че отчитат единствено бъдещи парични потоци или приходи.

6.3.Смесени методи

Основната характеристики на тези методи е, че са комбинация между два от посочените по-горе метода. Към тази група могат да се обособят следните метода:

1.      Метод на средната стойност;

2.      Метод на дохода;

3.      Метод на пазарните множители.

В световната практика са познати и още други методи за оценка, но те се прилагат изключително рядко при определени, специфични условия във и извън фирмата.

Предимството на тези методи може да се изрази в комбинация от предимствата на използуваните методи. Освен това не са задължителни изискванията по балансовите и инвестиционните методи.

Недостатък на методите е механичното изравняване на оценките по І-ви и ІІ-ри методи. Това прави приложението им с абстрахиране относно абсолютната точност на оценката. Въпреки всичко смесените методи са по-точни от предходните групи.

Не може да се определи чии интереси защитават. В зависимост от условията, допускат компромис по отношение на купувача или продавача.

6.4.Пазарни методи

Този вид методи за оценяване са сравнително най-точни. Към тях може да се отнесат:

1.      Метод на аналога.

2.      Метод на пазарните множители.

Могат да се обособят следните фактори, които могат да променят стойността:

·         нестандартно счетоводно отчитане – при наличие на този фактор не могат директно да се сравняват две предприятия. Вероятността за отклонение е твърде голяма.

·         Краткосрочни икономически условия – условията при моментите на оценките на двете предприятия могат да се различават коренно. Това повишава риска от грешки при съпоставяне на стойностите на обектите.

При приложението на някой от посочените методи трябва да се изхожда от следните ограничения:

-          наличие на развит пазар на предприятия;

-          наличие на сключени сделки със сходни предприятия;

-          наличие на пълен и точен анализ на предприятието аналог и оценяваното предприятие.

При използуването на методите трябва да се има предвид, че коригирането на стойността трябва да отчита всички условия, които могат да се отразят на цената.

Предимствата на тези методи се заключава в сравнително точната стойност, т.е. близка до справедливата пазарна стойност, и бързината на получаването и при наличие на всички необходими условия за приложение на методите.

Методите защитават интересите и на двете страни, доколкото получената стойност е отражение на търсенето и предлагането на капиталовия и фондовия пазари в момента на оценката.

За съжаление на настоящия етап на развитие на пазарните отношения в България тези методи са практически неприложими.

7.Приложими методи в България

По различни причини, породени от икономическото, политическото и социално развитие на страната, част от посочените в предния раздел методи, са обективно неприложими в България. Това се обосновава с липсата на определени условия или наличието на специфични за региона характеристики на икономическите субекти и икономиката като цяло. Според мен успешно в България, т.е обхващат поне 70-80% от фирмите, могат да бъдат използувани следните методи:

1.      Метод на честата (балансова) стойност;

2.      Метод на ликвидационната стойност;

3.      Метод на капитализиране на бъдещите доходи;

4.      Метод на капитализиране на свръхпечалбата;

5.      Метод на пазарните множители – следва да се прилага с развитие на фондовия пазар.

7.1.Метод на чистата стойност

Резултата от прилагане на метода се обосновава въз основа на нетната стойност от оценка на имуществото, вземанията и задълженията.

Като се изхожда от спецификата на активите следва тяхната оценка да се извършва и по различен начин за всеки вид.

За дълготрайните материални активи (ДМА) и нематериални активи (ДНА) определянето на балансовата стойност се провежда на два етапа:

1.      Определяне на първоначална стойност. Определя се по установените в счетоводството методи, а съответно:

-          метод на разходите (цена на придобиване);

-          метод на приходите - продажни цени в момента или на цена по аналог. Трябва да се има предвид, че е необходимо да бъдат съблюдавани всички характеристики и особености на актива. Изискването се определя от основни смисъл на тази стойност – отчитане на моралното остаряване на актива.

2.      Определяне на възстановителна стойност. Определя се на база първоначалната стойност, но коригирана с амортизационните за периода между заприходяването му в състава на активите и оценката. Така получената стойност се коригира с нарастване на цените за същия период. С тази операция се цели да се отчете физическото изхабяване и нарастването на цените според инфлацията.

Краткотрайните материални активи се оценяват по текущи пазарни цени като могат да се използуват методите:

-          на разходите на замяна;

-          на сравнителна продажба.

Оценката на краткотрайни активи се извършва съобразно това дали са продаваеми или нямат пазарна стойност.

Оценката на вземанията се основава на възможността те да бъдат събрани. Така всяко от вземанията се коригира с експертно определен коефициент (< 1.00), с който да се отчете изискуемостта и събираемостта на тези активи. За валутните вземания е важно да се отчетат разликата във валутните курсове. Не на последно място вземанията следва да отчетат и очакваната инфлация до тяхното получаване.

Използуването на този метод не е свързано с определени специфични изисквания. По правило това е най-простия метод за оценка на предприятия, което е съществен плюс. Но наред положителните особености има и недостатъци. Основният сред тях е, че разкрива само величината на капитала. Не се отчитат състоянието на предприятието и пазара като цяло. Като отрицателна характеристика е и променливите пазарни цени на материалите, особено за предприятията с големи запаси. Това предполага от своя страна известна предпазливост при използуването на метода.

7.2.Метод на ликвидационната стойност

Според повечето специалисти методът се използува при определяне стойността на губещи предприятия. Друго общоприето схващане е, че получената стойност е най-ниската цена за продажба на предприятието, защото в противен случай продажбата на парчета от фирмата би било по-изгодно. Според мен това не трябва да е основен ориентир за минималната стойност на инвестиционния бизнес обект поради използуването на известни условности  при прилагане на метода. Под загуба, в контекста на метода, трябва да се разбира в по-широк смисъл. “Загуба” е както отрицателния финансов резултат, така и постигнатата печалба, която не отговаря на очакваните нормални приходи на инвеститора. Ликвидационната стойност изразява продажната стойност на всички активи, намалена с всички задължения , разходите по ликвидация на активите и плащанията към държавата – такси върху разделянето на активите, данък върху остатъка на приносителите и други.

Предимството на метода е неговата простота и е лесен за приложение. Но има един основен недостатък: продажната стойност на активите не е постоянна величина. В зависимост от пазарните условия в момента на оценката, от равнището на търсенето и предлагането на дадения актив, продажната цена може да бъде съответно по-висока или по-ниска. Освен това е трудно да се установи с точност до стотинката величината на разходите по ликвидация на всички активи.

Описаните по-горе два метода са лесни за приложение и не изискват определени условия за приложението им. Но тяхното използване в България е затруднено, поради факта, че не дават точно информация за стойността на предприятието. Този факт се обуславя от няколко съществени фактора:

1. Не винаги е възможен достъпът за инвентаризация и оценка на активите за купувачите. Това налага използуването на инвентаризационен опис от минал период;

2.Амортизационните отчисления не отразяват в достатъчна степен амортизирането на активите. Това е наследство от постановлението за ревалоризация (оценка) на активите, при прилагането на което амортизацията започна да тече отново.

3.      В следствие на световната финансова криза, курсът на валутата към лева варира сериозно. От това следва да се използват нормативно определени средномесечни или средногодишни курсове.

4.      С обмяната на парите от 01.07.1999г. се налага задължително преизчисляване на счетоводния баланс за 1998 година. Освен това за 1999 година следва ДМА да се осчетоводяват в стари и нови цени и от тук следва да се разработват два вида пазарни оценки.

Поради това използуването на тези методи трябва да бъде аргументирано и пестеливо.

7.3.Метод на капитализация на бъдещите парични потоци

Методът се изразява в осъвременяване на очакваните парични потоци. Важна особеност на метода е, че наличния капитал се определя като несъществен фактор.

При него се прилагат всички инструменти на инвестиционния анализ.

Основните понятия, които следва да се използват са:

Бъдеща стойност – FV=PV*(1+I)n, където I-дисконтов %, n- брой периоди.

В зависимост от установените бъдещи парични потоци стойността на фирмата при оценка с този метод се определя по различен начин.

1. Когато се получават различни потоци (E) за всяка година от периода на оценката, стойността (U) се определя по формулата:

U = E1/(1+r) + ………+ En/(1+r)n = SEi/(1+r)i ,където

E – доход в i-та година;

R – процент на дисконтиране;

N – брой на периодите.

2. Когато се получава една и съща сума всяка година : U = E/r .

3. Когато паричните потоци нарастват всяка година с определен темп (g)

U = E/(r-g)

От съществено значение при този метод е определяне сравнително точно на бъдещите потоци за всеки период. Така получената оценка следва да се коригира с влиянието на извънредни и еднократни събития, които се очаква да не се повторят в периода на оценка на потоците. По тази причина се налага да се отчита риска за получаване на тези потоци. Рискът се определя въз основа разпределението на паричните потоци (стандартно, b и др.). На тази основа се определя и най-вероятната стойност, която влиза в пазарната оценка на фирмата.

Друга особеност на метода е определяне на величината на процента на дисконтиране. Отчитайки риска, процентът на дисконтиране се изчислява по формулата:

r = rf + (rm –rf)b ,където rf – безрискова норма на възвръщаемост (за краткосрочните ДЦК);

rm – очаквана норма за възвръщаемост;

b - коефициент за риск.

Използуването на този метод зависи от следните фактори:

-          характер на производството, сфера на дейност, интензивност на капиталоемкостта на производството, етап на жизнения цикъл и други;

-          разработен проект за развитието на икономиката, отрасъла и самото предприятие;

-          икономически познания , за да се разберат експертните заключения;

-          опит при определяне на рисковете.

В българската практика този метод би следвало да има най –голяма тежест. Това се дължи преди всичко на относителната стабилност на икономическата обстановка в България и голямото влияние на външната среда върху дохода на фирмите. И въпреки трудностите при определяне на бъдещите парични потоци (използването на бъдещите доходи не е основателно поради отчитане на изкуствени загуби), този метод е за предпочитане, поради по-голямата му близост до пазарната стойност на предприятието, дефинирана от търсенето и предлагането.

7.4.Метод на пазарна оценка

Методът се свързва с наличието на развит пазар на активите и на цели предприятия. В България тези условия не са на лице, но поради тенденцията за тяхното появяване следва този метод да бъде разгледан.

Логиката на метода на пазарната оценка представлява екстраполиране на стойността на оценявания обект от стойността на аналогов такъв. Формулата по която се извършва това е следната:

Цена/Ик.показател = к*(Цена ан/Ик.показател ан) , където К – коефициент на еднаквост.

Най-често употребяваният множител е Цена/Доход. Но има много изисквания з неговата употреба: Методът се прилага за група предприятия, които притежават продаваеми цени книжа и имат сходни икономически показатели.

Предимствата на метода са безспорни – получената стойност отчита пазарните зависимости, колебанията на пазара на капитала и на цялата икономика. Наред с това методът има лесен и достъпен математически апарат.

Но недостатък на  метода е голямата бройка на ограничителни условия за неговото приложение, а именно част от тях са:

-          наличие на развит пазар;

-          изследване на всички характеристики на обектите;

-          да притежават продукция на сходни или същите пазари;

-          да са от същия или сходен бранш;

-          да притежават близки структури на производство и организация;

-          да са от една фаза на икономическия живот;

-          да имат близък риск по отношението риск-възвръщаемост и други.

Всичко това прави метода неизползваем при сегашните икономически условия в страната. Единственото обосновано приложение е при приватизация на много идентични предприятия от един бранш, например, при процеса на масова приватизация.

8.Класификация на факторите, влияещи върху СПС

За да се разкрият факторите трябва първо да се определи понятието “фактор”. Литературата дава множество различни становища, но за настоящия анализ може да се използува определението на Дембинский: “Факторите са условията, необходими за извършване на стопанските процеси.”.

За улеснение на анализа и за разкриване на най-важните фактори, следва последните да бъдат класифицирани по различни признаци. Това дава възможност оценката да бъде изучена от различни гледни точки и в крайна сметка да се търсят резерви за повишаване ефективността на бизнес оценяването.

Според времето на действие факторите, влияещи върху справедливата пазарна стойност са постоянни и временни. Към първата група се отнасят действащи през целия период на оценката, докато втората група действат само в определени периоди. Пример за постоянен фактор е инфлацията, а за временен - природно бедствие и др. Анализът следва да се насочи предимно към постоянните фактори, но не бива да се пренебрегва и влиянието на временните.

Според възможностите за влияние на договарящите се страни върху причините за цената факторите, могат да се класифицират като вътрешни и външни. Вътрешни са тези, резултатите от дейността на които зависят от страните по преговорите. Поради характера на цената, следва икономическия анализ да обърне особено внимание на външните фактори (участници, модел па продажба и т.н.)

Според влиянието върху справедливата пазарна стойност факторите се разделят на основни и второстепенни. Основните фактори оказват решаващо значение върху цената Към тях спадат:

- природни - ДМА, КМА и т.н;

- социално-икономически - конкуренти, политика, стратегия и т.н.;

- научно-технически.

Второстепенните фактори не оказват решаващо влияние върху цената при дадени условия.

Според състава на причините и условията факторите са прости и сложни. Сложните са тези, които обединяват няколко причини. Пример за сложен фактор е модел на продажбата. Простите фактори са свързани с една причина – на пример: цена на платежните средства.

За правилната оценка на фирмата факторите могат да се разглеждат като обективни и субективни. Първата група фактори не зависят от волята на страните, докато втората група зависят от дейността на отделни лица. Към първите спадат механизъм а сделката, големина на обекта и т.н. Към вторите се причисляват такива фактори като стратегия на страните, квалификация и опит на оценителя и участниците в сделката и т.н. За икономическия анализ от значение са обективните фактори и на тях трябва да се обърне изключително голямо внимание.

Един от основните методи за анализ е създаване на система от фактори и тяхната постепенна детайлизация. Изграждането на системата от фактори позволява да се избегне паралелността и взаимното препокриване на факторите. Това позволява и изучаване на взаимовръзките между отделните фактори. 

Използвани са материали от

Бизнес оценяване на Предприятието

 ст.ас. Николай Щерев